БЕЗ БОТЕВ НЯМА БЪЛГАРИЯ

06-01-2011 00:01

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небо, звяр и природа,

и певци песни за него пеят...

Патронът на нашия клуб, безсмъртният Христо Ботйов Петков, се ражда на 25 декември 1847 година (6 януари 1848 година по нов стил) в град Калофер, в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.

През 1854 година Ботьо Петков отива учител в Карлово, където остава четири години. Христо започва да учи в карловското основно училище. През 1858 година семейството на даскал Ботьо се установява отново в Калофер. Христо продължава ученето си под ръководството на своя баща.

През месец юни 1863 година Христо Ботев завършва калоферското трикласно училище, а през октомври същата година заминава да продължи образованието си в Русия. На 14 ноември пристига в град Одеса и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия.

Там се запознава отблизо с постиженията на руската културна мисъл - Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Шевченко. Същевременно се увлича по революционните трактати на Чернишевски, Добролюбов, Писарев.

През месец септември на 1865 година Ботйов е изключен от гимназията, след като е престанал да посещава учебните занятия.

На следващата година обаче се записва студент в Одеския университет, като в периода октомври-декември`1866 учителства в бесарабското село Задунаевка.

През януари 1867 година е отново в Калофер, замества болния си баща в училището. Проповядва бунтовнически идеи за съпротива срещу чорбаджите и османската власт. На 15 април с.г. във вестник "Гайда" (издаван в Цариград под редакцията на Петко Рачев Славейков) е обнародвано първото Ботйово стихотворение "Майце си".

По случай празника на светите братя Кирил и Методий (11 май) произнася пламенно слово на градския площад, в което открито призовава за борба срещу властта. Притеснен от волните словоизлияния и бунтовния характер на сина си, Даскал Ботьо подтиква Христо да напуне градчето. Ботев си тръгва от Калофер завинаги. През октомври пристига в Румъния и се установява в Букурещ, откъдето през ноември изпраща писмо до "Добродетелната дружина" с молба за материална подкрепа - иска да продължи образованието си в Русия. През декември се мести в Браила, където работи като словослагател при печатаря Димитър Паничков. Издават вестник "Дунавска зора".

През февруари 1868 г. Ботев публикува в същия вестник стихотворението "Към брата си". Подготвя за печат малка книжка "Първи поетически опити - проза и стихотворения", но тя така и не излиза поради липса на средства. Сприятелява се с Хаджи Димитър и Стефан Караджа и се записва четник при Желю войвода, но прехвърлянето на юг от Дунава се осуетява, отново поради липса на финанси. През август  1868 г., Ботев участва в актьорската трупа на Добри Войников в Букурещ.

През октомври с.г., Ботев пише писмо до Найден Геров Хаджиберович, в което с болка споделя "...Надеждата, която имах за да свърша образованието си в някой университет се разби като в камък подводен. Паднал съм в такава бедност, щото освен, че съм останал гол и бос, но се нуждая даже и за насъщния".

От декември 1868 до януари 1869 година, Христо Ботев живее с Васил Левски в една запустяла воденица край Букурещ. През март 1869 г. постъпва учител в Александрия, а през август 1869 година заминава учител в Измаил. Сътрудничи на революционния сатиричен вестник "Тъпан".

От 1870 година Ботев започва активна революционна дейност, подпомага пренасянето на революционна литература от Русия. На 8 август публикува във вестник "Свобода" стихотворението "Елегия". На 23 август, пак в същия вестник, се появява стихотворението "Дялба", посветено на Любен Каравелов.

През март 1871 година пристига в Галац, откъдето изпраща поздравителна телеграма до бунтовниците от Парижката комуна. Запленен от дързостта на хората от парижките улици, Ботев пише вдъхновено "Символ-верую на българската комуна" (22 април).

На 10 юни излиза "Дума на българските емигранти", но след петия брой вестника спира. Ботев се разболява тежко. На 29 септември публикува статията "Причините за неуспеха на Българското книжовно дружество", а през октомври участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество, бъдещата Българска академия на науките.

През 1872 година живее в Браила и Галац, където движи в среди на руски емигранти-революционери. На 8 април публикува във вестник "Свобода" стихотворението "Странник". През април същия месец е арестуван за конспиративна революционна дейност, изпратен е в затвора във Фокшан. Ботев е освободен след застъпничеството на Левски и Каравелов. Установява се в Букурещ, работи при Каравелов като печатар, по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган.

През 1873 година Ботев списва сатиричната рубрика на вестник "Свобода" и издава превода си "Уроци за първите четири аритметически правила и за счетовете". На 1 май започва да излиза неговият собствен сатиричен вестник "Будилник", но след три броя вестникът спира поради липса на средства. На 11 август 1873 г. Ботев обнародва във вестник "Независимост" стихотворението си "Хаджи Димитър", а в периода септември-ноември пак там публикува "В механата", "Моята молитва" и "Зададе се облак тъмен".

На 20-21 август 1874 г. участва в общото събрание на БРЦК, а на 8 декември, под редакцията на Христо Ботев започва да излиза вестник "Знаме" - новият орган на революционната партия на мястото на спрелия "Независимост".

През пролетта на 1875 година между стожерите на националната революционна борба, Ботйов и Каравелов, настъпва разрив. През това време Ботев печата във вестник "Знаме" фейлетона "Политическа зима", издава преводите "За славянското произхождение на дунавските българи", изследване от Д. Иловайски, и "Кремуций Корд", драма от Н. Костомаров. През юли 1875 сключва граждански брак с Венета Ст. Везирева. Общото събрание на БРЦК в Букурещ избира на 12 август нов ръководен орган, в който влиза и Ботев и  който провъзгласява курс към всеобщо въстание в земите на българите.

Същият месец Ботев заминава за Одеса да покани ветеранът на четническото движение Филип Тотю за воевода на бунтовническите отряди. На 14 септември излиза последният брой на вестник "Знаме", а на 30 септември Ботев си подава оставката от БРЦК поради несъгласие с останалите членове на комитета. Излиза от печат стихосбирката "Песни и стихотворения от Ботев и Стамболова". Ботев издава "Стенен календар за 1876 година" с последното си стихотворение "Обесването на Васил Левски".

През февруари 1876 година пише писмо до Тодор Пеев: "Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък. ще да изляза на борба със стихиите"   . На 13 април се ражда дъщеря му - Иванка. На 20 април заминава за Русия да събере средства за организиране на своя чета, връща се и издава брой 1 на вестник "Нова България" със съобщения за Априлското въстание.

На 13 май 1876 г., Христо Ботев се сбогува се със семейството си и без да разкрие накъде тръгва, се отправя тайно към Гюргево. На 16 май от там със своите четници се качва на австрийския параход "Радецки". На следващия ден пише последните си редове до приятелите и до съпругата си Венета - "Радостта ми няма граници, като си наумя, че "моята молитва" се сбъдва" (писмото до БРЦК), "Знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе" (до Венета). В последствие заставя капитана на "Радецки" да спре кораба при Козлодуй и 250 юначни българи целуват родната земя.

На 18 май 1876, в местността Милин камък е първата битка на четата с османските войски. Ден по-късно, бунтовната дружина се мести на Веслец, готви се за решително сражение, докато войводата прави неуспешен опит да се свърже с Врачанския революционен комитет.

20 май 1876 година (1 юни нов стил). Последният тежък бой. Привечер сражението стихва, войводата се надига да огледа позициите и тогава изстрел го пронизва в гърдите. Под връх Камарата, между суровите склонове на Врачанския балкан, свършва земния път на великия българин и полага началото на неговото безсмъртие.

Футболен клуб Ботев Пловдив изразява своята благодарност към Боян Ботев, председател на общонародна фондация "Христо Ботйов",  с чието любезно съдействие бе изготвена статията за патрона на нашия клуб - безсмъртния Христо Ботйов.