Историята

18-08-2012 20:04

В началото на ХХ век в Пловдив, възпитаниците на колежа "Свети Августин" популяризират заниманията с физкултура и допринасят за разпространението на спортните игри сред градската младеж. В периода 1906-1907 към колежа е създаден първият тим за футбол, който оказва заразително влияние върху Пловдив и през периода 1910-1912 започват да възникват различни отбори по подобие на този от "Свети Августин".

Група ентусиазирани приятели, възпитаници на Първа мъжка гимназия и Френския колеж, решават да създадат свой клуб и организирано да се занимават с футбол. През март 1912 г. те учредяват "Христо Ботев - Футболно дружество" в Пловдив. Съставен е учередителен протокол, избран е и първият Управителен съвет, в който влизат: Стоян Иванов Пухтев - председател, Ненко Георгиев Пенелов - заместник-председател, Петър Делев - секретар-касиер и Теньо Русев - домакин. Останалите учредители са: Никола Алваджиев, Димо Сидеров, Асен Мерджанов, Георги Каранешев, Бойчо Стоянов, Стефан Йовчев, Атанас Минчев, Борис Бакърджиев, Христо Димитров, Борис Сотиров, Слав Славов, Иван Петков, Богомил Икономов, Николай Николов, Георги Танев, Пейчо Попов, Ради Мурджев и Георги Радев.

Името на дружеството предлага Теньо Русев, който по-късно става летец и загива при авиационна катастрофа на 15 септември 1929 г., броени дни преди кръщелникът му да стане шампион на страната.

Първият съперник, с който Ботев Пловдив мери сили е този на Втора софийска мъжка гимназия. Тренировъчните си занимания футболистите провеждали на ливадите зад Хълма на изворите (Бунарджика) в Мараша, а мачовете се играели на плаца на 21-ви пехотен полк.

Поради избухването на Балканската война и замирането на обществения живот, клубът временно преустановява дейността си. След края на войната дружеството вече носи името "Ученическо футболно дружество - Хр. Ботев", а известна част от клубните членове са били такива и на гимнастическото дружество "Тракийски юнак".

Световната война (1914-1918) нанася нов организационен удар за клуба, от чийто редици принудително напускат редовни членове за да се включат в бойните части по фронтовете. През 1915-1916 г. клубният живот почти замира поради липса на членове, малко са провежданите футболни срещи - предимно срещу формации от френски, английски и италиански военнопленници.

През 1917 г. е изработен първият клубен устав, в който са определени правата и задълженията на всеки член. Определени са и клубните цветове - жълто и черно. Няма категорични удостоверения защо такъв е бил изборът и битуват три версии относно това. Първата, звучаща най-правдоподобно, е за съчетание от цветовете на учредителите – православното черно на гимназистите от Първа мъжка и католишкото жълто на колежаните от "Свети Августин”. Втората версия твърди, че изборът бил предопределен от факта, че клубният устав бил заимстван от модерните в онези години виенски спортни дружества и поради това били взети багрите на австро-унгарската империя, тогавашен съюзник на Царство България в световната война. Третата, и най-тривиална теза, е за жълто “като слънцето на Тракия” и черно "като земята й”...

След края на Първата световна война клубът се разраства, което налага и изработването на нов правилник. През 1920 г. вторият поред клубен устав е утвърден вече и от Министерството на просвещението. През същата година Ботев Пловдив печели и неофициалното футболно първенство на Пловдив, а на следващата 1921 г. в тържествена обстановка е осветено клубното знаме.

В периода 1918-1921 цветовете на клуба защитават Никола Щерев-Старика, Петър Генов-Перикото, Петър Загорски, Петър Делев, Тодор Божков, Кирил Денев-Миндела, Чоно Христов, Ненко Пенела, Теньо Русев, Тодор Кантарджиев, Иван Димитров-Димитрото, Анастас Ташев, Иван Танков, Норберт Хофман, Христо Джогов, Георги Бояджиев, Петър Мицев-Мишката, Костадин Говедаров, Иван Георгиев-Икото, Димитър Димитров-Мицито, Атанас Сарафов-Накото и Стойчо Тенев.

През 1922 г. към отбора се присъединяват, станалите по-късно легенди за пловдивския футбол, Станчо Проданов-Зигото и Исак Каталан. Избран е и нов управителен съвет с председател поручик Иван Никифоров и членове Димитър Иванов, Вълко Куманов и Никола Щерев-Старика.

СК Ботевъ става съучредител на Пловдивската спортна лига през 1923, а през следващата година и на Тракийската спортна федерация, в чието ръководство е избран Никола Щерев-Старика. Съществен роля за тази активност на общоградско и общотракийско ниво има тогавашното ръководство на Ботев Пловдив. Начело на Управителния съвет бил адвокат Георги Хитрилов, а членове са Вълко Куманов, Димитър Иванов и Виктор Молхов.

През 1923 г. е изработена е и първата официална клубна значка. По същото време е направен и нов, трети поред, клубен устав, утвърден от тогавашните Министерство на просветата и Министерството на вътрешните работи и народното здраве.

От 1924 година започва турнир за определяне на шампиона на България по футбол. Тогавашното Държавно първенство е определено да се играе на принципа на пряката елиминация, като отборите с право да участват са първенци в съответните регионални футболни области. По право на държавния първенец се присъждала и Купата на Царя.

Ботев Пловдив е неизменен участник във всички първенства до 1948 година, когато се реорганизира начина на провеждане на турнира и се сформира настоящата елитна "А" Републиканска футболна група.

В онези години ръководство на СК Ботевъ си поставя висока цел - отборът да стане най-силния в Пловдив и да е сред водещите в страната. За нейното изпълнение трябва да бъдат решени няколко задачи. Първата от тях е да бъде създадена собствена детско-юношеска футболна школа. С този проблем се заема неуморният деятел и спортист Никола Щерев-Старика. Под неговото ръководство за кратко време са изградени десетина детски и юношески формации, които стават през следващите години истински резерв за представителния отбор. Следващата задача е клубът да изгради собствено игрище.Направените постъпки пред Пловдивската община се увенчават с успех и общинската управа отпуска на клуба парцел от 36 декара, южно от Централната гара. За кратък период от време с активното участие на всички клубни членове е построен спортен терен, където да се водят тренировки и провеждат официални срещи.

Следващата задача била да се осигури регулярна състезателна програма. Освен участието в градското първенство, отборът записва мачове и срещу съперници от София, Хасково, Пазарджик, Кърджали, Карлово и Асеновград.

На 30 август 1925 г. Ботев Пловдив играе своя първи международен мач срещу гостуващия турски гранд Фенербахче. Резултатът 2:6 е показателен за нивото на българските футболисти тогава.

През следващите години на Ботев Пловдив гостуват отборите на Адмира Виена, Кешкемет Будапеща и турският Бешикташ.

През 1926 г. представителният отбор става за първи път градски шампион на Пловдив. По инициатива на Никола Щерев-Старика, които е едновременно треньор, капитан и футболист на тима през лятото на същата година е проведена високопланинска подготовка за първи път преди новия състезателен сезон - през месец август в родопския курорт "Бяла Черква".

През 1926 г. Управителният съвет на клуба, по предложение на ротмистър Христо Кънчев, решава да се изгради бюст-паметник на клубния патрон и той да бъде поставен пред входа на клубното игрище в квартал Ухото. Големи заслуги пред историята на клуба в онези години имат Георги Хитрилов, Недко Каблешков, офицерите Христо Кънчев и Михаил Джувков, Виктор Молхов, Аврам Вентура, Димитър Иванов, Вълко Куманов, Виктор Молхов, Георги Кръстев, Георги Манолов, Георги Малеев, Жак Грайф, Норберт Хофман, Никола Щерев-Старика, Йосиф Фридман и Георги Старчев. Това са хората, които изграждат най-влиятелната и силна футболна организация в Тракия.

В годините до превратната 1944, жълточерният клуб се налага като най-популярното дружество в Града на хълмовете. Ботевистите представляват сърцевината на пловдивското гражданство в пълния смисъл на думата. Имено широката популярност на клуба го съхранява в размирния “след деветосептемврийски” период 1944-1947, когато комунистическия режим последователно заличава другите елитни дружества на Пловдив – Левски и Спортклуб, чрез поредица раздробявания и сливания с други отбори. Преди това пък общоградското му влияние го спасява от стремежите на централната власт да го обвърже с казионната организация "Бранникъ", както това става с Левски Пловдив и Спортен градски клуб (СГК) в периода 1941-1944.

През 1928 и 1929 Ботев Пловдив гостува в София на тамошния гранд Левски по случай Великденските спортни празници под патронажа на цар Борис ІІІ Обединител. Победи са извоювани и в двете години, съответно с 4:3 и 4:2. Куриозен момент се случил във втората среща. Вратарят на левскарите вкарва топката в игра от ръка на границата на наказателното поле. Станчо Проданов, намиращ се в централния кръг на игрището, посреща от воле топката и пред изумените погледи на вратаря и публиката я вкарва в опразнената врата - рядко срещан и ефектен гол.

На 15 май 1929 г. Ботев Пловдив играе срещу един от най-добрите по това време в Европа - отбора на Аустрия Виена, наричан заради силата си "вундер тим". Срещата е посетена от рекорден брой зрители. Отборът на Пловдив играе блестящо и побеждава с 5:4 силния си съперник. Софийският вестник „Спорт”, в брой 271 от 1929 излиза с голямо заглавие: “Един голям успех на провинциалния ни футбол: Ботев (Пловдив) – Аустрия (Виена) 5-4”. В този паметен мач нашите играят в състав: "вратар – Мехмедов, бекове – Кирил Радомиров, Найден Радомиров, халф бекове – Касъров, Стоянов, Костов, форуарди – Каунджиев, Лафчиев, Щерев, Проданов, Самоковлиев. Резултат: 2-0, 2-1, 3-1, 3-2, 3-3 (1-ви халфтайм), 4-3, 5-3, 5-4 от дузпа (2-и халфтайм)". (Оригиналното изписване е запазено от тогавашния в-к “Спорт”)...

Високият авторитет на СК Ботевъ носи официална покана за турне в Турция и от 3 до 19 септември 1929 г. пловдивчани гостуват на отборите от град Смирна (Измир), постигайки победи и в трите проведени срещи.

На 3 октомври 1929 г. Ботев Пловдив става за първи път в историята шампион на България! На стадион "Юнак" в София, отборът печели финалната среща за държавно първенство срещу Левски София с 1:0 и донася първият футболен трофей на град Пловдив.

Периодът 1929-1931 е един от най-силните за клуба - неизменен шампион на Града и Пловдивската спортна област, постоянен участник във финалната надпревара за титлата в България. Заради това постоянство в успехите си СК Ботевъ е награден от Българската Национална Спортна Федерация през 1932 г. с възпоменателен златен медал.

През тези години на радости и успехи, чест на клубната фланелка защитават футболистите Станчо Проданов-Зигото, Вангел Каунджиев-Ченгеля, Найден Радомиров-Борума, Кирил Радомиров-Кичо, Емин Мехмедов, Андон Стоянов-Кифлата, Михаил Костов, Янко Самоковлиев, Димитър Лафчиев, Александър Касъров, Георги Бичиров, Михаил Дичев-Шерифа, Георги Бояджиев, Драгомир Бояджиев, Иван Танков, Ангел Иванов, Иван Петров-Биделето, Панчо Радомиров, Иван Добрев-Джирита. Треньор и капитан на отбора е Никола Щерев-Старика.

В средата на 30-те години на ХХ век, ръководството на СК Ботевъ успява да благоустрои клубното парк-игрище. Изградени са трибуни, спортен павилион и спортни площадки, а каменен зид огражда целия имот. Активни клубни деятели по това време са ротмистър Христо Кънчев, Белчо Савов, Борис Минков, Норберт Хофман-Берто, капитав Георги Гиков, Жак Грайф, инж. Христо Учкунов, Исак Каталан, Атанас Кантарев, д-р Тодор Послаников, Георги Хитрилов, Станчо Проданов, Жак Фридман, Христо Калпакчиев, Павел Млъчков, Иван Манев, Атанас Анчев и Димитър Станков.

През сезон 1942/1943 отборът достига до полуфинал в държавното първенство, но отстъпва пред бъдещия шампион Славия след 1:1 в Пловдив и 1:5 в София. Същата година, след няколко неуспешни опита, е спечелена за първи път пловдивската купа "Тримонциум". Тимът е: Петър Йонов, Георги Йонов, Симеон Чучев, Владимир Царчински, Тодор Милушев, Никола Ламбрев, Георги Захариев, Георги Радев, Иван Гълъбов, Васил Куцаров, Михаил Динчев, Минко Бракалов, Славчо Милев, Васил Славов, Никола Милев, Димитър Грудев, Минчо Боев, Милен Найчев, Чудомир Хаджиев, Тодор Тодоров, Никола Ангелов, Димитър Станчев. Клубното ръководство е съставено от Димитър Величков, Димитър Мирков, Петър Райчев, Иван Хитев, Динчо Дубликов, Борис Царчински, Кирил Радомиров, Никола Христодулов, Димитър Станков, Георги Толев, д-р Тодор Мильонов, Александър Касъров и Рашко Велев.

Смяната на политическата система в България след 1944 и налагането на диктаторски режим по източен образец оказва влияние върху развитието на спорта като цяло и в частност на футбола в България. Обратно на декларираните лозунги за осигуряване на модерни условия за развитие и за бъдещи бляскави успехи, основен принцип на управление става командно-административният. Това предпоставя липсата на каквато и да е свободна воля и гражданска инициатива в спортния живот и вътрешноклубните дела.

И първата проява на новата власт е на 28 декември 1944 г., когато в изпълнение на указания от централното спортно ръководство на страната, старият СК Ботевъ е обединен с "Шипка" от Кичук Париж. Футболната секция на новото дружество или т.нар. Обединен народен спортен клуб "Шипка-Ботев" се ръководи от Стою Сеизов (председател), Тодор Чучев и Атанас Говедаров-Заека, а за треньори са назначени бившите футболисти от двата отбора - Симеон Павлов и Никола Щерев-Старика. На 29 май 1947 г. административно е прикрепен и профсъюзният отбор на пловдивските тютюноработници ("Стефан Кираджиев"), а от 18 септември 1947 г. СК Ботев (Шипка отпада от името поради неуспех да се наложи като притурка към най-популярното дружество в града) започва съвместна организационна и спортно-състезателна дейност с военнослужещите от Пловдивския гарнизон. Така за кратко време властта успява да вкара в политическата си доктрина стария клуб, като същевременно се възползва от изградената спортна база и общонационалната му известност и значимост. Именно последните два фактора спасяват Ботев Пловдив от претопяване – съдба, сполетяла другите два елитни клуба в града Левски и Спортклуб. Същевременно по административен ред клубното игрище в Кичук Париж е предадено за ползване на дружество "Динамо".

През 1947 г. Ботев Пловдив играе успешно в новоучредения турнир за националната купа (наричана тогава "Купата на Съветската армия") и достига до финала, но губи след оспорвана игра с 0:1 от Левски София.

През 1948 г. е извършена крупна реорганизация на структурата на футболните състезания в България. Създава се елитна група от отбори, които играят всеки срещу всеки на разменено гостуване. Ботев Пловдив не попада в състава на "А" група.

Ботев Пловдив извоюва правото да играе в елита през 1949. Тогавашното първенство започва, проведен е първият кръг и неочаквано следва нова командно-административна реформа. Извършена е реорганизация в структурата и системата за провеждане на футболния шампионат. От 30 октомври до 15 декември 1949 г. се провеждат квалификационни турнири за определяне членовете на бъдещата "А" РФГ, която ще функционира по системата "пролет - есен". Ботев Пловдив извоюва едно от двете места, определени за Пловдивската зона, но съдбата му изиграва лоша шега. В софийския квалификационен турнир отборът на войската ЦДНА съвсем изненадващо не се класира сред петте софийски представители за "А" група. Спешно е извършена реорганизация на физкултурната дейност и Бюрото на Военния Комитет за Физкултура и Спорт взима решение в "А" РФГ да участва един общ представителен военен отбор под името "Народната войска" на мястото на Ботев Пловдив. На практика обаче играе ЦДНА, допълнен с един-единствен играч от Пловдив - отличният вратар Георги Кекеманов.

Ботев Пловдив е захвърлен да играе в Пловдивската окръжна групa през 1950, а на следващата 1951 печели общоармейския футболен шампионат. Низвергнат (играеш тогава под името ДНА-Пловдив) успява убедително да се наложи като първенец на Окръжната група и по този начин да се върне на подобаващото му място сред най-добрите отбори в България.

На 22 март 1951 г. Ботев Пловдив изиграва първия си мач в "А" РФГ, а съперник бил софийският Академик.

През 1953 г. отборът изпада от елитната група. На 17 октомври 1953 година Ботев губи служебно с 0:3 домакинския си мач срещу ЦСКА, поради неявяване на "жълточерните" на игрището. Причината била, че по това време Ботев е обвързан с войската (официално името му в тази година е ДНА-Пловдив) и в редиците му имаграят доста футболисти на други клубове, отбиващи за момента войнската си повинност като състезатели на тима. Непосредствено преди мача с ЦСКА, някои от основните единици на отбора са пратени на военни занятия на полигона Змейово. Не е ясно какви сметки е правило ръководството на клуба и на какво е разчитало, но така или иначе, пловдивският тим не излиза на терена. Съдията извежда само 11-те на ЦСКА, дава начален сигнал и прекратява мача поради липса на противника. За Ботев тази служебна загуба се оказва фатална. "Канарчетата" финишират на 11-то място и заедно с още 5 отбора, изпадат от групата. До спасителната 9-та позиция ги разделяли само 2 точки...

Още през следващия сезон (1954), вече с нов треньор – Георги Генов-Джогата, печели първото място в Югоизточна "Б" и квалификационния турнир за влизане в "А" РФГ, която не е напуска до 2001 година.

Първият значителен успех е постигнат през 1956 година. Ботев Пловдив се окичва с бронзовите медали в държавното първенството и играе на финала за Купата, където губи с 2:5 от стария си познайник Левски София.

През 1957 е поредната реорганизация на футболната дейност в България и Пловдив. Възстановява се оригиналното име на тима и той вече се зове АСК Ботев (Армейски спортен клуб "Ботев" – Пловдив), след като към него е прехвърлено дружество "Червено знаме" и се запазва попечителството на командването на Пловдивския гарнизон. Новото клубно ръководство, с председател полковник Димитър Вангелов, се заема с ликвидиране на текучеството на състезатели в отбора, което било голяма пречка за обиграване и постигане на трайни успехи. Изгражда се ядро от основни футболисти – Георги Чакъров, Иван Занев, Иван Сотиров-Албанеца, Райно Панайотов, Людмил Пеев, Георги Кекеманов и Александър Бахчеванджиев. Същевременно започват първите стъпки по възстановяване на юношеската школа към клуба и създаване на собствени перспективни кадри за първия тим.

Основоположник на съвременната ДЮШ на Ботев Пловдив става изключителният спортен педагог Косьо Енчев през 1958 година. Упоритият труд се възнаграждава и през следващото десетилетие Ботев Пловдив е сред най-изявените отбори в България и абсолютен хегемон в Пловдив.

През 1961 г. тимът, под водачеството на треньорите Георги Генов-Джогата и Стефан Паунов, печели бронзовите медали в шампионата.

През 1962 г. е завоювана Националната купата.

През 1963 г. Ботев Пловдив е вицешампион, отстъпвайки в борбата за титлата пред градския Спартак на Тодор Диев. Голмайстор на първенството става Иван Сотиров-Албанеца с 20 гола. Редица играчи на тима са призовани в националните гарнитури. В състава на "А" националния влизат Георги Найденов, Динко Дерменджиев-Чико и Георги Аспарухов-Гунди, като последните двама взимат участие във финалите на VII Световно първенство в Чили. За олимпийската формация, чийто треньор за известен период (1962-1963) е Джогата, играят Райко Стойнов, Виден Апостолов и Георги Попов-Тумби, а в младежкия национал (до 23-год.) са Михаил Карушков, Спас Пашов и Иван Ранков.

Отборът през тези години е съставен от Георги Найденов, Михаил Карушков, Райно Панайотов, Георги Чакъров (капитан), Виден Апостолов, Георги Разложки, Иван Занев, Райко Стойнов, Динко Дерменджиев-Чико, Георги Аспарухов-Гунди, Иван Сотиров-Албанеца, Георги Харалампиев-Ампе, Георги Попов-Тумби, Стойчко Пешев, Димитър Костадинов-Мики, Христо Илиев-Патрата, Александър Костов, Димо Печеников, Иван Делев, Добрин Белчев, Иван Ранков, Спас Пашов, Симеон Събев, Янко Джоглев и Благой Шулеков. Треньори са Георги Генов-Джогата и Стефан Паунов, председател на клуба е полковник Йовчо Йовчев. Хонорувани лекари на отбора са д-р Николай Даскалов и д-р Мишев.

През 1964 г. Ботев Пловдив престава да бъде ведомствен отбор на Пловдивския гарнизон и командването на Втора армия. Отборът е напуснат от редица млади състезатели, а ветераните Райно Панайотов, Георги Чакъров и Иван Сотиров прекратяват състезателната си дейност. Започва изграждането на нов отбор и в този труден момент на помощ идва амбициозното ръководство на Комбината за цветни метали (КЦМ) в лицето на инж. Йордан Йорданов (директор на комбината), инж. Георги Абрашев и инж. Станко Станков. С техните енергични усилия се осигурява административното, материалното и финансовото съществуване на дружеството.

Въпреки промените, Ботев Пловдив успява в две поредни години (1964 и 1965) да достигне до финал за Купата, но и в двата случая отстъпва пред Славия.

През 1966 г. за старши треньор е назначен Васил Спасов-Валяка, известен бивш футболист и легенда на Левски София. Той почти не променя наложения от Джогата стил и успява да доизгради специфичния стил на "канарчетата" със светкавични контраатаки.

Месец след това знаменито събитие, идва ново административно реорганизиране на футболния живот в Пловдив. В резултат на висша политическа заръка се започва окрупняване на спортните организации, като се прикрепят на ведомствен принцип към различни държавни институции и стопански субекти. Набързо, в рамките на 2-3 сезона се формират няколко спортни гиганта към войската и флота (София, Пловдив, Сливен, Хасково и Варна), МВР, БДЖ и големите промишлени комбинати. В Пловдив заповедта на централното ръководство е изпълнена според конкретното предложение на градския "общественик-функционер" Методи Тенев (известен симпатизант на Локомотив) – пловдивският мастодонт да се образува от дружествата Ботев, Спартак и Академик с обосновка за «хомогенно общоградско сдружение, развиващо всички олимпийски спортове».. Новата организация в последствие преминава под патронажа на Министерството на отбраната и се именува Армейско физкултурно дружество (АФД) Тракия. Отборът приема жълто и черно за свои цветове, счита се за приемник на някогашния СК Ботевъ и ползва за домашен терен стадиона на "канарчетата" в квартал Каменица. В чисто футболно измерение се получава така, че тимът на Ботев Пловдив се запазва изцяло, като към него се добавят само двама играчи от Спартак – Христо Дишков и Тобия Момин.

Футболната секция към физкултурно дружество Тракия, с председател инж. Станко Станков и членове Кирил Аспарухов, Христо Михайлов и Димитър Караджов, насочва усилията си главно към разширяването и подобряването на юношеската школа. Основна роля в нейната работа имат опитните Косю Енчев и Костадин Мутафов, талантливият организатор Мавроди Хаджиколев и треньорите Никола Милев, Михаил Кожухаров, Марин Димитров, а по-късно и младите специалисти Иван Митев и Атанас Хари Георгиев. След години на къртовски труд те ще успеят да спечелят име на школата като водеща в страната и от нея излизат поредица от големи футболисти – Спас Джевизов, Александър Иванов, Антон Милков, Атанас Гаръбски, Петър Зехтински, Костадин Костадинов, Митко Аргиров, Георги Славков-Бенкса, Атанас Маринов, Марин Бакалов, Димитър Младенов, Румен Юруков-Пики.

През 1972 г. отборът на Пловдив завоюва Балканската клубна купа, след първо място в предварителната група и две драматични финални двубоя с Вардар от Скопие (тогавашна Югославия). Тези, които донасят трофея в Пловдив са Михаил Карушков, Драган Раденков, Димчо Апостолов, Виден Апостолов, Иван Глухчев, Вангел Делев, Димитър Танков, Христофор Маринов-Фори, Йордан Кичеков, Тумби, Чико, Георги Убинов-Графа, Стефан Станев, Богомил Станоев, Добрин Ненов, Ангел Лулчев, Трайко Соколов, Николай Трайков, Пламен Ангелов и Иван Балджийски. Треньор е Георги Чакъров с помощници Георги Найденов и Димитър Григоров..

След този успех настъпва период на промени в тима и спадове в представянето му на футболния терен. Треньорите се сменят почти на всеки сезон, липсва систематичност в работата, а текучеството на играчи е голямо. В тима са останали 3-4 футболиста от отбора-шампион`67, а другите са млади и неопитни. Това предопределя слабото представяне в шампионата – извън претендентите за медали, а в турнира за Купата – отпадане в ранните етапи на борбата.

През периода 1974-1978 начело на футболната секция в АФД Тракия е Кирил Аспарухов, а в управата са още Христо Михайлов, Кирил Лазарев и Димитър Караджов. Стабилизирането на отбора започва при треньорското ръководство на Добрин Ненов, който по-късно е наследен от нашумелия в онези години Иван Манолов-Големия орел. Те, двамата, смело дават път на млади състезатели и юноши. В представителния отбор започват да се играят талантливите възпитаници на клубната ДЮШ – Илия Барашки, Спас Джевизов, Петър Зехтински, Александър Иванов и Славчо Хорозов.

През 1978 г. Чико прекратява състезателната си кариера след цяла епоха в историята на клуба. В негова чест е организиран бенефисен мач на Тракия със състезатели от "А" националния отбор, играли в периода 1966-1970 под ръководството на треньора Стефан Божков. Срещата завършва при резултат 3:3.

Година по-късно, през есента на 1979, Чико поема треньорското ръководство на отбора. Заедно с помощника си, дългогодишния съотборник Иван Глухчев, те поставят основите и градят успехите, които ще превърнат Ботев Пловдив в "Очарованието на 80-те" – отбор, играещ пленително и оставил диря в историята на българския футбол.

Двамата общо водят тима 12 години, като през това време Ботев Пловдив се утвърждава като трети по сила в България, след ЦСКА и Левски София. Чисто статистическите постижения на отбора обаче едва ли могат напълно да разкрият привлекателният му стил на игра, каращ десетки хиляди да изпълват заради него стадионите в Пловдив и страната.

През периода 1979-1991 Ботев Пловдив става вицешампион (1986), пет пъти бронзов медалист (1981, 1983, 1985, 1987 и 1988), носител на Купата (1981) и финалист за отличието (1984 и 1991).

В шампионата 1980/81 лидерът на отбора Георги Славков отбелязва 31 попадения и с това печели приза "Златната обувка`81" на авторитетното парижко издание Франс Футбол за най-добър реализатор в Европа!

През същия сезон Ботев Пловдив, за пръв път след 14-годишно прекъсване, е в призовата тройка на шампионата и за втори път в историята си печели Националната купа, след победа с 1:0 на финала срещу Пирин. Пътят започва на 1/32-финала с победа над Доростол 1:0, на 1/16-финал е отстранен с 2:0 Академик Свищов, на 1/8-финал като гост е преодолян Локомотив Бургас с 2:0, после на четвъртфинала без проблеми е разбит Миньор Бухово с 4:1, а на полуфинала "жълточерните" не срещат съпротива от Беласица Петрич и 6:0. На 5 май 1981 година, на Националния стадион в София, при проливен дъжд и подгизнал терен, с мощната подкрепа на хиляди пловдивчани, пристигнали за мача с две влакови композиции и специална автобусна колона, "канарчетата" печелят след бърза контраатака и гол на Митко Аргиров в 43-та минута.

И както често се случва с Ботев Пловдив, точно когато всичко изглежда да тръгне по възходяща линия се случва издънка. В началото на сезон 1981/82 се разразява сериозен конфликт между звездата на тима Славков и треньора Дерменджиев, в следствие на което Бенкса напуска в посока София. Отборът е напуснат в последствие и от изявените си фигури Красимир Манолов, Митко Аргиров, Кирил Пейчев и Атанас Маринов. Все пак тандемът Чико-Глухчев бързо успява да възстанови загубите и да сглоби нов боеспособен отбор с привличането на Атанас Пашев, Васил Симов, Антим Пехливанов, Запрян Раков и Георги Георгиев. През следващата 1983 г. отново са спечелени бронзовите медали, а голмайстор на шампионата става младият Антим Пехливанов-Турната с 20 попадения.

През лятото на 1984 г. е направена треньорска рокада, Глухчев заема мястото на Чико. Промяната е продиктувана под давление на военните в София, гневни че Ботев Пловдив губи финала за Купата и не успява също така да спре в шампионата Левски София, който се конкурира пряко с генералския ЦСКА. За помощник-треньор на отбора е назначен дотогавашния кондиционен методист Никола Дафински.

Кръг преди края на сезон 1984/85 се играе финалната среща за Купата между "вечните" съперници в София Левски и ЦСКА. Мачът е изпъстрен с грозни изпълнения, недостойни сцени и скандали, което дава повод за неоправдани крупни мерки срещу двата клуба от страна на еднопартийната държавна власт. С решение на Централния Комитет на БКП, грандовете са разформировани и извадени от първенството, а за шампион на страната е обявен класиралия се на трето място отбор на Тракия. Административното отличие на сметката на "канарчетата" е отменено през 1989 година и върнато на резонния си притежател, тима на Левски София.

На 25 юли 1985 г. се провежда учредителна конференция на която футболната секция към АФД Тракия се преобразува в самостоятелен юридически субект – Футболен клуб "Тракия". Новата организация се създава от 53 членове с платен членски внос, прави се избор на Изпълнително бюро от 15 човека. За председател на обществени начала е определен Кирил Аспарухов, а изпълнителен директор на футболния клуб става Виден Апостолов. Останалите в ръководството са Атанас Георгиев, Крум Лазарев, Иван Митев, Александър Въргов, Николай Тодоров, Христо Германов, Георги Марков, Иван Глухчев, Трифон Иванов, Илия Георгиев, Георги Дурлев, Стойне Стойнов и Иван Станков. Най-важната задача, която стояла пред новото управление била финансовото и материално обезпечаване на клубното развитие без опеката на военните.

През 1986 Ботев Пловдив става вицешампион, макар мнозина да го считат за некоронования първенец на страната. Мачовете на отбора са спектакли, изпълнени с много голове и ефектна игра. През този сезон е поставен клубен рекорд по резултатност в един шампионат – 82 гола (второ по постижение в дотогавашната история на България). Голмайстор "А" РФГ става Атанас Пашев с 30 отбелязани попадения.

Три момента предопределят малшанса на "канарчетата" да се окичат за трети път със златото. Най-напред е преиграването на мача в Свищов с местния Академик. Двубоят на 9 декември 1985 е прекратен поради мъгла при резултат 2:0 за пловдивчани. Доколко било основателно това решение е много спорно. Футболистите на Ботев, участници в мача, твърдят, че е можело да се играе нормално, въпреки климатичните условия. Преиграването на 26 декември 1985 завършва с равенство 1:1.

Втората издънка се случва в Благоевград. Въпреки тоталното си превъзходство и многобройни положения за гол, Ботев не успява да отбележи. В 90-тата минута Коце Костадинов нацелва гредата и мачът завършва 0:0, при което не се присъждат точки за равенство, според тогавашната приумица на мозъците от БФС.

Третият съдбовен момент в историята с изплъзналата се титла е на Овча купел – на 24 март 1986 Ботев води с 1:0 на полувремето. При прибирането към съблекалните на почивката, хвърлен камък от привърженици на Славия строполява вратаря Вичев в безсъзнание на земята. След като се съвзема обаче той не е в състояние да продължи и съиграчите му, все още в шок от случката, отказват да излязат за втората част. При създалото се напрежение се намесват председателят на Славия Димитър Ларгов и заместник-началника във футболната федерация Сучков. Те умоляват ръководството на Ботев да накара играчите си да доиграят срещата. По регламент е трябвало мачът да се прекрати и да се присъди служебна победа 3:0 за ощетения отбор. Назрява страхотен скандал, нещо, което футболния съюз не може да допусне близо година след поразиите на финала за Купата`85 между Левски и ЦСКА. Под угрозата от бъдещо негативно отношение на футболната власт към Ботев Пловдив, играчите се съгласяват да играят второто полувреме и така изпускат гарантирания си успех (тогава при победа се дават по 2 точки). Под въздействие на инцидента и след всички разправии с височайши особи, "канарчетата" са разкоцентрирани в играта си, допускат обрат в мача и краен резултат 1:3. Остава единствено радостта от избегнатото зло – слависткия камък не засяга сънната артерия на пловдивския вратар и той се разминава на косъм от смъртта. Този мач прекратява дългогодишната състезателна кариера на Димитър Вичев.

Развръзката на сезон 1985/86 обаче се случва в Подуяне и без участието на Ботев Пловдив. Изненадващо Берое побеждава Левски (3:2) на Герена за първи път в историята си и по този начин бетонира първото място кръг преди края на шампионата. Години по-късно левскарът Наско Сираков публично ще признае, че отборът му е играл симулативно в този мач за да улесни Берое и да подлее вода на стария си враг от Пловдив.

За жълточерните сърца, освен горчилката от пропуснатия шанс, остава и гордостта, че са размазали бъдещите шампиони от Стара Загора с 8:1 на Колежа.

По инициатива на Полската футболна федерация през май`1986 се провежда международен турнир "Интерлига-86" с участието на отбори от България, Унгария и Полша. Трофеят е спечелен от Ботев Пловдив!

През сезон 1986/87 продължават блестящите изпълнения по терените на България. Знаменателно е постижението от пролетта на 1987. На полусезона Ботев Пловдив изостава на 5-та позиция с четири точки зад четвъртия Локомотив София и на пет след третия в класирането Славия. Следват 13 поредни мача без загуба, помитане на директните съперници за бронза – 2:1 на Илиянци и 2:0 на Овча купе