Професионален Футболен Клуб Ботев 14-08-2010 13:00
| Име на отбор | Ботев Пловдив | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Прозвище | канарчетата, жълточерните | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Основан | 12 март 1912 | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стадион | „Христо Ботев“ | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Капацитет | 21 000 | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Старши треньор | Марин Бакалов | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Първенство | "В" ФГ | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| 2009/2010 | 16-то | ||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||
 Ботев (Пловдив) през сезон 2010/11 |
|||||||||||||||||||||||||||||||||
Футболният клуб на Ботев е основан през 1912.Клубът е воден от Марин Бакалов, и има УС от 16 човека и общо 203 членове. Председател на Управителния съвет на клуба е Марин Бакалов.
Цветовете на клуба са жълто и черно, а прякорът е "канарчетата".
Играе мачовете си на стадион "Христо Ботев" (Колежа) с капацитет 20 000 места.
Рекордьор на отбора с 447 мача и 194 гола в "А" група е Динко Дерменджиев.
Съдържание[скриване] |
Клубни успехи [редактиране]
- 2 пъти шампион на България - 1929, 1967
- 2 пъти вицешампион - 1963, 1986
- 12 бронзов медалист - 1930 (3 място), 1943 (3 място), 1957, 1961, 1981, 1983, 1985, 1987, 1988, 1992, 1993, 1994
- 2 пъти носител на Националната купа - 1962, 1981
- 8 пъти финалист за Националната купа - 1947, 1956, 1963, 1964, 1984, 1991, 1993, 1995
- Носител на Балканската клубна купа - 1972
- Носител на купа "Тримонциум" - 1943, 1984, 1987, 1989
- Градски първенец на Пловдив - 1926, 1927, 1928, 1929, 1930, 1936, 1939
- Областен Първенец - 1929, 1936, 1945, 1947
Наименования [редактиране]
- СК Ботевъ - от 1912 до 1949 г.;
- Ботев при ДНВ (Ботев при Дома на народната войска) - 1949 и 1950 г.;
- ДНВ (Дом на народната войска) - 1950 и 1951 г.;
- ДНА (Дом на народната армия) от 1952 до 1955 г.;
- СКНА (Спортен клуб на народната армия) - 1956 и 1957 г.;
- АСК Ботев (Армейски спортен клуб Ботев) - от 1957 до 1964 г.;
- Ботев - от 1964 до 1967 г.;
- Тракия - след обединение на Ботев, Спартак (1947 г.) и Академик (1949 г.) - от 1967 до 1972 г.;
- АФД Тракия (Армейско физкултурно дружество Тракия) - от 1972 до 1985 г.;
- ФК Тракия - от 1985 до 1989 г.;
- ФК Ботев - от 1989 г.
Стадион [редактиране]
Първоначално "жълточерните" тренират на поляните до Тютюневата фабрика, на “Пепинерата” (Сточна гара), на Гладно поле или в Мараша. Официалните мачове се провеждали на игрище "Колежа", което е било супер модерно за времето си – със съблекални, официална ложа и трибуни. Няма сведения клубът да е плащал наем за ползване на стадиона, който бил стопанисван от Френския колеж и според католическата догма теренът се разполагал в ориентир “изток-запад”.
През 1924 г. Управителният съвет на клуба, начело с адвоката Георги Хитрилов, взима решение за изграждане на собствено парк-игрище. Отправени са официални искания към градската управа за отпускане на терен. Въз основа на протокол № 59/20.11.1925 г. Пловдивската община отпуска 36 декара общинска земя в квартал "Ухото" на Кичук Париж, югоизточно от Централна гара. За кратко време игрището е оградено с каменна стена, вдигната е официална трибуна с клубни помещения, а теренът е затревен. Първата официална среща на новопостроеното парк-игрище „Ботев” се играе на 23 май 1926 година.
Година по-късно ръководството решава да постави монумент на клубния патрон, поета-революционер Христо Ботйов, пред входа на новия дом. Основава се фонд "Постройка на бюст-паметник на Христо Ботев" за набиране на финансови средства. Проведен е конкурс за проект между млади български скулптори от градовете София и Пловдив. На 13 март 1927 г., след проведен референдум между клубните членове, специално жури определя един проект от представените седем – този на пловдивския скулптор Димо Вичев. На премирания автор е възложена изработката на паметника от специален мрамор, донесен за случая от Врачанския балкан.
Постаментът е официално открит на 2 юни 1927 г. с литургия и патриотичен ритуал. В навечерието на патронния празник, почетният член на клуба и изтъкнат пловдивски общественик Недко Каблешков издава специална брошура, а на самото тържество държи пламенна реч. На церемонията присъстват лелята на Ботйов и четника Иван Андонов, който прочувствено заявява: “Не случайността постави паметника на великия българин на това място. Провидението е внушило на клубните членове да го вдигнат тук. Запомнете това – през Априлското въстание, когато в Пловдив са докарани заловени въстаници, точно на това място османците ги избиват и то е напоено с толкова много българска кръв. Днес тук стои каменния лик на певеца за свобода и величав борец на милото ни Отечество. Нека неговия дух ви окрилява винаги в спортните битки за чест и слава на нашия град. Да живей България!”.
Клубът се сдобива с нотариален акт за собственост на игрището през 1934 година, като по този начин се слага край на тревогите, че мястото може да бъде отчуждено по един проект от 1918 г. за разширяване железопътното депо към Централна гара.
В годините от 1926 от 1947, Ботев Пловдив играе 6 международни срещи на това игрище – печели две, губи три и завършва веднъж наравно. Съперници са Адмира от Виена (1:7), Кешкемет от Будапеща (3:2 и 2:4), Бешикташот Цариград (0:0), Бохемианс от Прага (1:3) и “вундер-тима” на Аустрия Виена (сензационна победа с 5:4).
След установяването на комунистическата власт в град П
