Първият стадион

28-08-2010 19:52

Една от належащите нужди на клуба беше да обзаведе свое собствено спортно игрище, съзнавайки, че без него провеждането на спорта не може да се извършва правилно, за да се постигне гонимата цел "в здраво тяло - здрав дух". Управителният съвет на СК "Ботев", избран през 1924г. взима решение за създаване на собствено клубно игрище. От основаването си футболният отбор тренираше на ливадите в квартал "Марата", а играеше мачовете си на различни места - плацовете на 9-ти пехотен полк, 21-ви пехотен полк, артилерийските казарми, поляните на "Гладно поле" и единственото тогава що-годе пригодено игрище "Колежа".
Със създаването на Тракийската спортна федерация, организирането и провеждането на мачове от първенството на Пловдив и Държавното първенство на България нуждата от хубаво собствено футболно игрище стана още по-остра.
Пловдивската община въз основа на протокол №59/20 от ноември 1925 година отпуска 36 декара общинско място в квартал "Ухото", разрешавайки да го превърнем в игрище и парк. Мястото, което беше дадено бе покрито с блато и трънаци, с дълбоки ями, в които колите от очистителния отдел при общината хвърляха всичката смет, събирана от града и миризмата от него беше нетърпима. Не пречи това - казваха вдъхновените тогава членове на клуба - от тази воня ще стане китно игрище, на което при хигиенични условия да се провежда спортът. Но всичко само с добри пожелания не се постига, а трябват средства за изпълнението им. Е, добре, клубът нямаше средства, тогава? Няма да държим това място да разнася зловредна миризма из покрайнините на града и се решава: мобилизация на всички клубни членове с кирки и лопати, със собствен труд да изградим основите на игрището. Кервани от биволски коли и конски каруци возеха пръст за затрупване на блатата и ямите. После с тях беше докарана сгур за дренаж на терена. Доста труд се вложи от най-възрастните до най-малките членове на клуба, обаче се видя, че резултатът не ще бъде задоволителен, нужни са технически познания и уреди, с които клубът не разполагаше. Да скръстим ръце беше и срамно, и позорно. Трябваше да се търсят необходимите средства и да го дадем за изработка на специалист-предприемач. Средствата - предварително да потърсим чрез разиграване на една предметна томбола. Първата томбола на клуба доби пълен успех благодарение на енергичното съдействие на всички клубни членове и след няколко дни предприемачът започна работа. След многогодишен упорит труд на членовете на клуба игрището е готово през месец май 1926 година. Първата официална среща на новото игрище се игра на 23 май 1926 година.
По-късно игрището, залесено с тревен терен бе оградено с каменна ограда, изградени са спортен павилион, лекоатлетическа писта, официална трибуна с клубни помещения и детски спортни площадки. През 1934г. клубът се снабдява и с нотариален акт за собственост на игрището. С него се слага край на многогодишните тревоги, че мястото, по един проект от 1918г., може да бъде отчуждено за изграждане на жп депо към гара Пловдив.
Послеслов: През 1949 г. съгласно решение на градското физкултурно ръководство на Пловдив игрището е предадено за ползване от дружество ,Динамо" (по-късно "Спартак"). От 25 юли 1967г. със създаването на ДФС "Тракия" игрището отново е собственост на клуба. През 1982 г. след като от АФД "Тракия" се отделя и възстановява дружество "Спартак" игрището отново преминава във владение на дружество "Спартак".